Както разбирам съм бил използван за оправдание от тревненска „магазинерка“, която, видите ли, съм бил „сплашвал“ да не събира подписи за референдума на „Възраждане“, защото било незаконно.
До сега се въздържах да изразявам позиция по тази подписка, защото приемам, че начина на провеждане на предизборна кампания на политическа сила, в която нито членувам, нито симпатизирам, просто не е моя работа. Така да се каже като не те натискат, не звънкай.
Е явно трябва да звънна:
1. Да се събират лични данни във връзка с подписка за произвеждане на референдум не е незаконно, но не може да е безотговорно. По закон тези лични данни (листовете с подписката) трябва да бъдат защитени с подходящи технически и организационни мерки от организаторите (не от магазинерките). С думи прости, ако се подпиша, „Възраждане“ трябва да ми гарантират сигурност, че няма някой да ми препише данните и да иде да изтегли бърз кредит на мое име, който после аз да връщам.
Ползвам този пример, защото разбрах, че имат експертиза в скоростното погасяване на задължения.
Впрочем заради модата да се правят подписки за референдуми на 26 януари Комисията за лични данни излезе с официална позиция как трябва да защитят данните ни организаторите на такива подписки. Не съм забелязал тези изисквания да се спазват в Трявна, но пък и в позицията на Комисията се казва, че „събирането на лични данни се основава единствено на свободната воля на гражданите и тяхното желание за доброволно участие“.
Да се чете: Участваш на собствен риск.
Между другото в момента тече и събиране на подписи за явяване на парламентарните избори и ако се бях подписал в подписката за референдум, бих проверил в ЦИК дали не съм се подписал без да знам и за явяването на конкретна партия. 😉
2. Подписката е предизборна и политическа. Събирането на подписи беше обявено на 10 януари. На 9-ти ПП върнаха втория мандат на Президента и беше почти сигурно, че април ще си имаме нови избори. Така и стана. Инициатор на тази подписка е партия „Възраждане“ и би следвало да се запитаме, какво са чакали до 10 януари, за да дадат началото на тази родолюбива инициатива.
Любопитна подробност е, че тази подписка не е единствената „срещу еврото“. Организаторите й очевидно не са откликнали на предложението на друг инициативен комитет, който също се бори срещу въвеждането на еврото да обединят усилия, което може би щеше да намали политическия привкус.
Интервю с председателя на втория инициативен комитет „срещу еврото“
Вместо това в Трявна на пазара подписи се събират на предизборната масичка на „Възраждане“ от техни кандидати за депутати в 48-мото НС, а информацията се публикува на страницата „Възраждане – Трявна“.
Всичко това е допустим начин да привличаш избиратели, ако те наивно повярват, че тук има ценности, а не предизборно мероприятие. Обида към хората обаче е да твърдиш, че в тая работа няма нищо политическо, защото е очевадно, че друго няма.
3. Друго няма, защото въпросът, който „Възраждане“ искат да бъде зададен на референдум го обезсмисля. Референдумът не е за или против еврото, както се представя, а СЪГЛАСНИ ЛИ СТЕ БЪЛГАРСКИЯТ ЛЕВ ДА БЪДЕ ЕДИНСТВЕНА ОФИЦИАЛНА ВАЛУТА В БЪЛГАРИЯ ДО 2043 ГОДИНА?
Тази формулировка вероятно цели допитването да изглежда малко по-приемливо юридически и да не се рита с Конституцията. Именно този въпрос обаче лишава референдума от смисъл.
В договора за присъединяване към ЕС, влязъл в сила 2007 година (повече от 15 години преди да засъбираме подписи) е записано, че ще приемем еврото. Записано е и кога. Това не е предмет на предстоящо умуване и договаряне.
Приемането на еврото би трябвало да стане след като покрием маастрихстките бюджетни и икономически критерии. Направих си труда да ги прочета и се оказва, че от нас се иска да имаме ценова стабилност (ниска инфлация), стабилни и устойчиви публични финанси (нисък бюджетен дефицит), стабилност на валутните курсове (с валутния борд тук нямаме проблем) и дългосрочен лихвен процент с два процентни пункта ПОД най-високия в ЕС.
Да разбираме ли, че „Възраждане“ искат да ни питат искаме ли до 2043 година в България да има висока инфлация, висок бюджетен дефицит и високи лихви? Защото аз не искам! Затова не съм се и подписал.
След всичко до тук, трябва да уточня, че според мен освен с покриването на маастрихстките критерии, приемането на еврото е допустимо, само когато има широко национално съгласие, реалните рискове са минимализирани, а страховете на хората – правилно адресирани.
Противното само налива вода в мелницата на подобни политически субекти, които се хранят от (и подхранват) страховете на хората. От това България може само да загуби.
В заключение: нямам против да бъда използван като оправдание срещу участието в тази подписка, но това са аргументите, с които може да бъде цитирано моето име.
Това е лична позиция на Боян Грозев и нейното съдържание не ангажира никой политически субект.
No responses yet